Откакто бяхме с моята половинка заедно, си бяхме направили като традиция, всяко лято да обикаляме плажовете по Южното Черноморие. Там живеят неговите братовчеди и се събирахме една тайфа готини хора и си изкарвахме винаги щуро и незабравимо! Годината бе 2017 и точно в нея ни се случиха супер много готини неща. Решихме да направим едно море на Северното Черноморие и да обиколим там всички красиви точки. Тези неща успявахме да ги вмъкнем в 3 дена, не знам защо, не оставахме за повече.. Може би започваше да ни омръзва и не можехме да се задържаме на едно място. Та, решихме маршрутът ни да бъде Свищов- Варна- Каварна- нос Калиакра- плаж Болата – Тюленово – Шабла – Балчик- Албена и от там да се смъкнем на юг към Бургас и да спазим традицията ни. Чудехме се къде да отседнем и намерихме едно супер готино апартхотелче на брега на морето, в близост до Каварна. Решихме там, защото беше най-близо до местата, които искахме да посетим.
Ден 1
Датата бе 4-ти Юли 2017г. Някак си със ставането ни беше едно такова еуфорично настроението и бяхме супер позитивно настроени – аз лично повече от обичайното. Сложихме туристическата раница в колата, изпихме кафетата и потеглихме. Както си пътувахме и изведнъж на едно от селата срещу нас летеше един огромен щъркел! Направо в последният момент преди да се забие с клюна си в стъклото прелетя над нас. Беше суупер стряскащо и вдигащо адреналина. После говорихме за това и се присетихме за една случка, където се беше засилила една крава срещу колата, докато си пътувахме на главен път и на косъм отървахме кожите 😁 Неусетно в приказки, истории и майтапи стигнахме до морето. Беше прекрасно! От стаята ни се виждаха ветрогенераторите, нос Калиакра, а на няколко метра и плажа с морето. Оставихме багажите и решихме веднага да тръгнем към нос Калиакра, защото нямахме търпение да посетим това място. Когато стигнахме там се оказа, че имаше булка, младоженец и много гости – сиреч сватба. Някак си целият ден бе изпълнен с такива знаци за годежи, сватби… Духаше много силен вятър, но въздуха и атмосферата бяха прекрасни, а аз бях с най-любимия ми човек на това място! Lucky me 🙂 Снимахме, кефихме се, решихме да се разходим до края на скалите и после да седнем да хапнем на ресторантчето там. Преди да потеглим обратно, отидохме отново до края на нос-а да се насладим, като за последно. Когато отидохме там, точно тогава се появиха делфини и изглеждаха толкова красиво реейки се в морето. Обръщайки се да видя къде отиде Бранко, го видях паднал на колене и изричайки думите: Ще се омъжиш ли за мен?! Боже… за секунда ми заглъхнаха ушите и ми причерня. Изведнъж бликнаха сълзи от щастие и едва успях да изрека заветното ,,ДА!”. Искаше ми се да можех да намеря повече думи, за да ви опиша емоцията, която изпитахме заедно на това уникално място точно в този момент!
След като си поревахме от щастие двамата, още асимилирахме и преживявахме случилото се, решихме да се запътим към колата и аз да се обадя на моето семейство, за да им кажа прекрасната новина. Помня, че когато им казах първоначално не можаха да повярват, после взе да се говори за някакви сватби, чудесии… А майката на мъжа ми и тя не знаеше и си мислеше, че се майтапим и искаше да й снимам пръстена за да се увери 😀 След състоянието на нирвана у двама ни, решихме да се запътим на север и да отидем на Шабла. Разходихме се там по крайбрежието, видяхме така известният Шабленски фар, снимахме, накефихме се и тръгнахме към Тюленово. Там, по слънчогледеният път и с последните лъчи на слънцето стигнахме до прекрасните скали, извисяващи се над брега. Започнаха да звънят веднага баби, лели, роднини до десето коляно и след 20 минути разговори и честитки тръгнахме на обратно към апартамента, в който бяхме отседнали. Наближаваше 21:00ч., а ние нямахме нищо, с което да се почерпим, да пийнем и да хапнем. Не знаехме никакви ресторанти и места за хранене още, а и нямаше време. Оглеждахме се за магазини покрай морските градчета и накрая работеше само едно супер underground магазинче на центъра на Българево, та влязохме в него – нямахме друг избор. А той беше пълен с храни и алкохоли, бог знае от кога – беше ме страх да погледна срока на годност. От към зареждане – мисля, че имаше само кренвирши, от тия най-евтините, дето и кучетата не ги ядът и някакъв шпек, който изглеждаше доста съмнително. Нямахме избор и решихме да вземем незнайния шпек и една бира (имаше само двулитровки), на която марката най-вероятно я знаят само в Българево и се произвежда в някой местен гараж. А за друг алкохол, абсурд! Имаше доста огромна вероятност да не оцелеем до следващият ден, ако бяхме избрали вино, водка или какъвто и да било по разновидност спиртен концентрат. Взехме едни фъстъци, които изглеждаха леко мътни в пакета и един хляб, който беше поне на 3 дена, но.. Не ни пукаше особено, защото бяхме мега щастливи и сгодени! Тръгнахме към апартамента, седнахме, почерпихме се и бяхме изтощени от пътуването, емоциите и всичко прекрасно, което се случи в този ден и легнахме да спим.
Ден 2
На следващият ден лъчите на изгряващото слънце ни огряха и с аромат на силно кафе започна първото ни утро като бъдещо семейство. Решихме в този ден да направим плаж на Болата и после да се разходим из малките улички на гр. Балчик. Нагласихме чантата за плаж и тръгнахме. Тогава бяхме със старата ни кола, която бе една идея по-висока от сегашната.. и слава богу! Пътят за плажа беше бе-зо-бра-зен. Имаше огромни трапове, в които спокойно можеше да се изкъпите и дори да метнете въдица за да ловите риба. Та, след като едвам успяхме да слезем с колата, започнахме да търсим място къде да забием чадъра. Беше пълно с туристи, но успяхме да намерим едно квадратче за нас. Седнахме си, къпахме се, пекохме се и се наслаждавахме на морето. Малко след като мина обяд, тръгнахме към апартамента да починем и се нагласихме за разходка в Балчик. Препоръчвам ви това уникално място! Тесни улички, сгушени стъпалца между бръшляни, чисти тротоари, дружелюбни хора и прекрасни откриващи се гледки от всяка точка на градчето към морето. Седнахме до яхтеното пристанище и там хапнахме, поразходихме се и тръгнахме. За навръщане ни светна лампата за маслото на таблото на колата. Беше се стъмнило вече и отбихме от главния път, за да сложим масло. Бранко държеше капака на колата и светеше с фенер, а аз, с рокля, прическа и грим, се гъзнисвах с тубата да наливам на тая пуста кола. За щастие, маслото стигна точно и потеглихме отново.
Ден 3
В този ден трябваше да хванем пътя Варна-Бургас и да отидем да видим какво става с нашите приятели и братовчеди на юг. Решихме преди това да отскочим през к.к. Албена и да се разходим малко там. Когато стигнахме, беше страшна жега и Бранко бе изгорял от слънцето предният ден. Помня, че го облещих на крайбрежата алея и търсихме място да поседнем и да хапнем, защото после мислехме да не спираме. Накрая, сред всичките All inclusive хотели, намерихме едно супер изоставено заведение, което беше единственото работещо. Седнахме там и казахме на сервитьора да донесе една пица и по един айрян. Човека каза на Бранко: Приятел, бирата ти е 2 кинта, айряна 7.. Я си поръчайте 2 студени бири, че т’ва мляко златно бе, братче! 🧐 И пица.. Какво да ви кажа – полуфабрикат, пък ще платите 16 кинта за нея.. Спогледахме се и щяхме да припаднем хем от смях, хем от съжаление за самите нас – бяхме претоплени и гладни, а нямаше другаде място, където да седнем… Та, ядохме пица, дето беше сурова и пихме златните айряни, защото с тия бири по обяд и очакващият ни път не беше особено добра комбинация и потеглихме. След като се насладихме на гледките откриващи се по пътя, разглеждайки всички прилежащи курорти, наближихме Южното Черноморие. Наближавахме вече Бургас и Бранко ми каза, че не се чувствал нещо добре и че му е лошо. Забързахме колата и стигнахме . Там се видяхме с братовчедите, почерпихме се за годежа и вечерта мина в приказки и майтапи.
Ден 4
Събудени от миризмата на нафта от Нефтохима в Бургас, станахме и направихме по едно кафе. Обадих се на една приятелка, с която сме си дружки за купони и пътувания, стегнахме чантата за плаж и се запътихме към плаж Градина. Бранко вече се бе оправил и бе готов за плаж, та пийвахме коктейли и се кефихме. Към следобеда обаче на мен изведнъж ми стана много зле и започна да ми става много лошо. Решихме да се прибираме, защото нещата се влошаваха. За съжаление, останахме още 3 дена в Бургас без да направим нито един плаж и чакахме малко да се поокрепна, за да можем да се приберем. И така приключи нашата незабравима почивка! Когато се прибрахме, започна нашият съвместен път към едно прекрасно бъдеще, на който вече бяхме положили основата!
mash up блогЪТ 