Бебе No. 2 – няма драма!

Когато се роди първородното ни дете, синът ни Кристиан, бяхме най-щастливите хора на света! В началото още не знаехме нищо за отглеждането на бебета, въпреки десетките изчетени книги и статии за това как да се справим с коликите, как да спи непробудно, как се сменят пелените, как да го учим от малко да спи, каква козметика е подходяща, дали да спи на пълна тишина или пък на шумно и още куп други неща… Имахме късмета покрай нас да има баби и дядовци в този труден момент, които да ни помагат с отглеждането и слава богу! Защото нашият малък принц се оказа огън бебе! Роди се с много чувствителна и проблемна кожа, за която ни трябваха 3 месеца да открием подходящата козметика – и дето се казва: наш Криско – колкото по-скъпо, толкова по-добре му понася 🧐; имаше страховити колики, които по никакъв начин не можеха да се спрат – мисля, че нямаше капки за колики, които да не бяхме пробвали по няколко пъти, бабини методики със затопляне и масажи по стомахчето, носене на раница, слинг и какво ли още не… Не щеше да се храни много, денонощно плачеше и единственият начин, по който се успокояваше и спеше, бе да е в количката на пуснат аспиратор в кухнята да го люлеем напред-назад, напред-назад… През ноща люлеехме на възглавница и на крака до към 6 м. му възраст, а после до година и половина спеше само и единствено в количка. След коликите започнаха и никненето на зъбки. Вече бяхме буквално абонирани за аптеката до нас и жените само като ни видеха, че наближаваме, гласяха всички възможни гелове и пилули за успокоение от никненето на зъбки. През цялото време учих магистратура в НБУ и следването там си беше доста тежко, а в комбинация с отглеждане на бебе и поддържане на домакинство… Направо си беше мисия невъзможна! Слава богу, имам прекрасен мъж и татко до себе си, който винаги е плътно до мен и ми помага. Та, успяхме да се справим заедно в трудния момент и на майтап, в най-тежките дни на безсъние и след поредното кафе, казвахме с усмивка на хората, че сме ,, живите-мъртви” – започваш да правиш всичко по инерция и много не можеш да приемеш какво ти казват другите просто, защото мозъкът ти е изтощен до краен предел. Но, въпреки трудностите, нашият малък герой е прекрасен – будно дете, с чувство за хумор, мило и добро, съпричастно и винаги усмихнато! Когато започнаха да поутихват безсънните нощи, започнахме да си мислим някои неща – например, накъде ще ни отведе вятъра сега, аз къде ще работя, как виждаме бъдещето ни, искаме ли да сме четирима? И честно казано, решихме да си имаме второ детенце – винаги съм искала две деца. Да имат малка разлика, да играят и израснат заедно. Преценихме обстоятелствата и се решихме на тази крачка. И така, дойде моментът в който разбрах, че отново съм бременна! Точно тогава бяхме на София, защото аз бях на един форум в университета, а Бранко гледаше Криско в апартамента, тъй като нямаше на кого да го оставим тогава. И когато видяхме две чертички на теста, извикахме от радост и Криско заедно с нас се развълнува безумно много, взе да подскача като малко маймунче и да се радва! Беше семейно щастие! Прибрахме се на Свищов и започнахме да си представяме бъдещето с две дечица и с усмивка на лице. И ето.. Пиша тази статия от болницата, с притаен дъх от безумни болки и неземно щастие, а до мен стои едно чисто сърчице, нашето второ ангелче, Ваная! 💙😊


One thought on “Бебе No. 2 – няма драма!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: