И тази година, покрай коронавируси, епидемиологични и извънредни обстановки, километражът на колата показва, че сме изминали 14 хил. км. Това лято решихме да отидем на море без нашият син Кристиан, тъй като аз бях бременна в 7-ми месец по това време и ако го бяхме взели, това би било най-голямата ни грешка, която щеше да доведе до доста сериозни физически и психически последици – не за друго де! Но без неговият борбен и игрив дух живеем на обороти, приравняващи се на около 10 %, а с него скачат на 95 % – и понеже бях вече в напреднала бременност, мъжа ми трябваше да го озаптява, да носи всички багажи за плажа и да търчи след него постоянно, да се грижи и за мен и да разнася всички сергии на малкия. Та, тази година решихме да си отидем на Бургас, да посетим някои от известните плажове в областта и най-вече да отидем на о. Св. Анастасия. Едно място, което от доста време исках да посетим! Представихте ли си за миг Криско на кораб до остров? Аз не и не искам и да си представям 🤣
Ден 1
Тръгнахме за Бургас на 1- ви Август и още с пристигането, се събрахме с братовчедите и тръгнахме за плаж на юг. Бяхме си нарочили плаж Аркутино, но незнайно как го подминахме и стигнахме до Приморско, въпреки че бяхме с навигацията… Загубеняци, а?! . Направихме обратен завой и успяхме да стигнем там. Насладихме се на морската вода, видяхме плажни лилии, разходихме се и наближаваше вечер. Решихме да отидем да хапнем в Созопол и да се разходим в любимото ни морско градче. Въпреки коронавируса и мерките, които бяха обявени, градът бе пълен с туристи. Имаше прекрасни неща, а от там се открива любима моя гледка към близките острови. Поразходихме се и на една от улиците един дребен мъж се блъсна в мен – въпреки че беше с шапка с козирка, успях да му видя лицето и се оказа, че това е гимнастика Йордан Йовчев. Та, Ваная може да се окаже орисана да стане гимнастичка, кой знае… 🧐 След доста обиколки, седнахме на последната свободна маса на последното заведение до пристанището. Там се събрахме доста хора, хапнахме и се прибрахме.
Ден 2
На следващият ден решихме да направим плаж на Велека и на Силистар – любимите ми места по плажната ивица на Българското Черноморие! На Силистар има супер як къмпинг, където се надявам съвсем скоро да посетим с децата ни. Изкефих се, че имаше и доста други бременни жени и не бях единствената бъдеща майка с голям корем 😁. Къпахме се, снимахме, кефихме се и потеглихме за плаж Велека да по снимаме. Вечерта решихме да се разходим из улиците на любимия ми град – Бургас! От доста време имах желанието да посетим мега яко брандираната крафт пивоварна на Beer Bastards. Вътре можете да си купите супер яките крафт бири, има и мега добри тениски, блузи, плажни хавлии, маски и още много други щуротии с техният як разпознаваем облик. Аз си избрах тениска, която не можех да нося на този етап, защото бях бременна, а Бранко взе да пробва някои от техните бири- е, супер готини са! Препоръчваме и местенцето! 🙂 разходихме се из морската алея и стигнахме до пристанището, от където видяхме къде потегля корабът за о. Св. Анастасия. На връщане, спряхме да направим няколко готини нощни снимки на морската алея и потеглихме.
Ден 3
Днес бяхме супер ентусиазирани, защото най-сетне дойде момента, в който да посетим о. Св. Анастасия – аз бременна, с чувството, че ще родя на кораба или пък ще ми изтекат водите на тоя остров, дето освен монаси и продавачи на сувенири (и един откачен дядо, който бърка съмнителни островитянски чайове), нямаше никакъв специализиран здравен персонал. С риск и леко притеснение, потеглихме към пристанището с всичката фотографска екипировка и естествено със сандвичи в раницата и води, защото ,, мама Криси” ще огладнее, а не трябва да яде съмнителни морски храни. Отидохме, чекирахме си билетите и се качихме на кораба. Когато потеглихме разбрах, че имам морска болест и не е от бременността. Хванах се за оградата и нямах търпение да стигнем 😁. Успях все пак да се накефя на гледката. Стигнахме и… Лол! Супер як плаж, чист въздух и морска вода. Открива се страхотна гледка като се изкачите на най – високата точка на острова. Седнахме да починем и да пийнем по нещо на барчето, което бе там. Един супер весел и стар островитянин ни офертирва да пием някакъв уникален чай, който бил с билки от острова и бил лечебен и много полезен. Вълшебна отвара, казвам ви! Бранко си взе от вълшебната отвара с неясен произход, но аз предпочетох да пия само вода. Пуснахме дрона и направихме готини снимки, разгледахме всичко с интерес, дядото от бара разправя дивитини от острова, наслушахме се и дойде време корабът да потегля наобратно. Този път се бях подготвила и успях да се нарадвам на цялостното пътуване. Вечерта решихме да се разходим до Несебър. Навсякъде беше отново пълно с народ и нямаше следа от така нареченият,, слаб сезон” за годината. Разходихме се и след лутане какво да хапваме, седнахме отново на последната свободна маса в последният възможен ресторант. Тъкмо слънцето залязваше, а ние се наслаждавахме на гледката и отражението му в морето.
Ден 4
Решихме да направим един бърз плаж на Бургас и да гласим багаж. Дойде време да се прибираме затъжени за нашият малък бандит. Въпреки че бе при баба и дядо, всеки ден ми се късаше сърцето, че не е с нас и дори се разплаквах тайничко. Не знам как има хора, които си оставят децата по цели седмици и месеци далеч от тях, при роднини или приятели. Казахме си, че догодина ще повторим, но този път ще бъдем 4-ма! Едно цяло – завършено, любящо, изпълнено с мечти и жажда за приключения семейство!
mash up блогЪТ 