Днес в рубриката ,,Мотивирай се” ще ви срещна с един човек, който носи в себе си голямо сърце, позитивизъм и български дух. В нея може да припознаеш красотата и да усетиш родолюбието, което тя разпръсква в душите на всички българи, с които се е срещнала. Момиче, което олицетворява българския образ за ,,мома” от разказите на родните творци. Тя се казва Станислава Стефанова. Още от ранна и неосъзната детска възраст започва с пламък в душата да практикува изкуството на българските народни танци. От 5 години практикува професионално, като играе в Щатен танцов състав към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство- гр. Пловдив до 2018г. , като през това време танцува и в няколко професионални формации. Към момента, от 2018г. насам, танцува във Фолклорен ансамбъл,, Тракия” гр. Пловдив. Завършва бакалавър в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство,, Проф. Асен Диамандиев” гр. Пловдив, след което, също там, следва магистратура,, Хореографска режисура”.
Ето какво разказва:
,, Започнах да танцувам от 4 годишна възраст. От 2001г. танцувам в ДЮТА “Огнени ритми” до 2013г. От тогава започнах и първата си работа като професионален изпълнител в Щатен танцов състав към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – гр. Пловдив до 2018г. Танцувала съм в няколко професионални формации в периода 2013 – 2017г. – Професионална танцова формация “Антик” , ПТФ “Оренда” и ПТФ “Балканджии”.
От 2018г. до ден днешен съм професионален изпълнител във Фолклорен ансамбъл “Тракия” – гр. Пловдив
2018 – 2020г. работех като хореограф във фирма “Ненси Денс” – гр. Пловдив. Работя основно с деца от първи до четвърти клас.
2020г. до ден днешен работя като хореограф в Народно читалище “Искра” – с. Калояново с деца и възрастни. Работила съм като заместник хореограф през годините за различни клубове за народни танци в гр. Пловдив.
Завършила съм Академия за Музикално, танцово и изобразително изкуство – гр. Пловдив бакалавър,, Хореографска педагогика” след което магистратура,, Хореографска режисура”.
През всички тези години, в които съм се занимавала с фолклор като любител, след което като професионалист, винаги ме е ръководела любовта към нашия необятен български фолклор. Няма никъде другаде по света по-пъстър и по-наситен стил и характер на народните танци. Никъде другаде по света няма толкова размери и ритми. България със своята красива история през всичките тези години е съхранила вечните обичаи и традиции. Това е нашата мисия – да предаваме на идните поколения това пламъче на родолюбието.
В момента изучавам ,,Начална и предучилищна педагогика” и един ден, когато стана учител, ще предавам на децата не само знания, но и любов към нашия фолклор. Надявам се, да осъществя всички свои мечти и един ден децата ми да знаят от къде са тръгнали, кои са техните прадеди и какви хора трябва да бъдем – сплотени, добри и помагащи един на друг. Защото във всички наши обичаи е закодирано доброто.
Специални думи и посланието ми към читателите на,, Няма драма” – Гайди свирят – сърцето ми играе! Пренасям се в китната розова долина, ръченица засвирва, славей пее. Чува се звън на чанове. Щом чуя песента на лазарката си припомням моминските години. Ръце в ръце се преплитат и душата заиграва в нежната мелодия на българското хоро.
За мен фолклорът не е само професия, той е моята най-голяма любов. Учете децата си на родното. Нека танцуват, нека се учат и помнят българското. В трудни времена то ни крепи. Бъдете здрави и вдъхновени. Обичайте и бъдете обичани!”
Можете да следите нейното развитие на профилът й тук.
mash up блогЪТ 