Време е за сън? Да бе, да.

Помня, че когато бях дете, майка ми все ме караше да спя с думите ,,спи сега, че като пораснеш ще ти се иска, но няма да можеш”. И тези думи минаваха през едното ми ухо и излизаха през другото, докато вилнеех с пълна сила. Сега, когато имам две деца, нейният глас кънти силно в главата ми и постепенно започва да добива значение. Когато забременях с първото ни дете, сънят започна постепенно да намалява, защото физическите процеси настъпващи в организма ми си оказаха своето влияние, а и не само – ремонти, учене, покупки на бебешки работи, списъци с незнайни за мен до сега неща, свързани с бебета… Когато идваше заветният ден, в който да се роди, се настройвахме, че то ще е от онези спокойни и спящи деца. Вярвахме ли си или искахме просто да е така?! Е, вече 3 години сънят вкъщи е табу, а най-интересното е, че успяхме да се решим в това време да сме 4-ма и да минават безсънните нощи, докато сме млади. Незнайно как и защо, но и двете ми деца обичат да спят на пълна тишина. Откакто се родиха, започна да ми прави впечатление, че паркетът скърца, че едната плочка в кухнята е залепена на криво, че вратата не може хубаво да се затваря.. Не за друго, ами тези неща автоматично водят до събудило се и кисело бебе тъкмо, когато си решил, че си го приспах и ще се отдадеш на заслужена кратка почивка… Но най- любимото от всичко е, когато през седмицата заспива рано и сутрин не можеш да ги вдигнеш, а в почивните дни, още с първите лъчи на слънцето вече скачат по главата ти в леглото и се вика МАМА, МАМА, ВИЖ, МАМА! Тогава гласът на майка ми от детството се пуска като на лента отново и отново. Винаги, когато се отдаде възможност и двете деца да са при бабите, си казвам как ще се наспинкам хубаво, ще си почина, ще си лежа.. Е да, кого лъжа?! Аз не съм от тези хора, които обичат много да си,, губят времето” в лежене и веднага се отдавам на работа, учене или пък просто някъде на кратко пътуване за,, зареждане на батериите”. И все пак, тайничко се надявам да мине периодът на инсомния и в най-скоро време да не излизам с намачкани и заляти с манджи дрехи, с подпухнали очи, с изцапани обувки и забравени документи.

Въпреки всички тези неща, мога със сигурност да ви кажа, че най-хубавото нещо на Света е да видя двете човечета, които са играли футбол в корема ми усмихнати, гушнали се в баща си и чакащи майчината милувка!

Ето тук може да прочетете още как минава ежедневието ни с децата.